ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ – МАТ С ПЕШКА
Знаете ли коя е Нургюл Салимова?
Повечето от вас – едва ли.
Нургюл Салимова е детето-чудо на българския шах. И от няколко дни вече е с най-високата шахматна степен – „гросмайстор за мъже”. След изключително силното си представяне на международния шахматен турнир в Белград 16-годишното момиче е със завидния ЕЛО коефициент от 2416 точки.
Какво още може да се каже за нея?
Накратко:
Родена на 2 юни (ех, че символично!) 2003 година в село Крепча, област Търговище. Играе шах от четири годишна. С дядо си. На шест вече взима участие в турнири. В интервю за Българско национално радио споделя:
„Ако съм прекалено уморена, си давам един почивен ден в седмицата. Но дори да е почивен ден, не минава без шах – пак разглеждам партии или решавам тактики. Да, трудно е, защото след училище веднага започвам да тренирам, понякога нямам време да хапна даже. Свършвам към девет. Нямам много време за учене. Пиша си домашните, ако имам важен урок, гледам да го науча и става доста късно. И за съжаление, сутринта винаги съм изморена. Но вярвам, че някой ден всичкото това усилие ще си заслужава.”
Заявява вярата си, че „успехите се постигат с много труд и постоянство”.
Скука, нали?
Скучна биография, скучни мисли, скучни изявления…
Ето, затова почти никой не е чул за нея.
На нейната възраст Тита и Сузанита вече имаха стотици хиляди последователи в социалните мрежи. И всяка една от тях за броени месеци бе направила повече телевизионно присъствие от Лили Иванова и Райна Кабаиванска взети заедно.
Да, ама те без задръжки пеят за „пръсване на дисплея”, за „клатене”, за „кльопане”, качват всякакви турбо извратени провокации в профилите си (като демонстративно пазаруване без бельо), а Сузанита още преди да навърши 14 години (малолетна!!!) бе сътворила
Истината е болезнена, но това ни се харесва, това ни се предлага, това ни се продава.
И затова момичета като Нургюл изглеждат нелепо. Защото за да успеят в живота си залагат на учение и труд. И затова победите им са далеч от медийното внимание. Защото са постигнати по скучния начин…
Нургюл печели шахматните си партии, но обществото ни губи игра след игра.
Обществото ни е мат след мат.
По най-унизителния начин.
Мат с пешка.
Но това не ни трогва…
Докога?
За това си мисля тези дни. Но до отговор не стигам.
Искате ли да помислим заедно?
П.П. Ако казаното от Нургюл не буди присмех в теб, а симпатия, ако си изпитал поне мъничко национална гордост от успехите й – помогни за популярността й.
За да се знае, че в България и доброто може да побеждава.
Все още…
Бодил Нуждник
Препечатано от Интернет от страницата на фондация Енчо Кирязов